В месеца на жените: 13 дами, променили света
По случай месеца на дамата, от History събират някои от известните английски дами в историята, които са повлияли на живота на доста хора и са помогнали за оформянето на света, в който живеем през днешния ден. Нека ги разгледаме по-подробно:
Кралици
Будика (починала към 60 - 61 година сл. Хр.)
Тя е бунтовническа кралица от античното английско келтско племе ицени, която повежда войска против римляните през 60/61 година сл. н. е., осигурявайки си място в учебниците по история като една от най-емблематичните английски владетелки. След като претърпява обществено бичуване и става очевидец на изнасилването на двете си дъщери, Будика събира войска, която унищожава римските замъци в Колчестър, Лондон и Сейнт Олбанс, убивайки сред 70 и 80 000 души. В последна сметка протестът на Будика е сподавен и тя явно се отравя дружно с двете си дъщери.
Æthelflæd - стопанка на мерсианците (ок. 870 - 918 г.)
Най-голямата щерка на Алфред Велики, крал на англосаксонското кралство Уесекс, Æthelflæd оказва помощ в битката против викингите и поставя основите на Англия. След като брачният партньор ѝ умрял, Æthelflæd поела ръководството на кралство Мерсия, трансформирайки се в стопанка на мерсианците - в действителност удивително достижение, като се има поради доминираното от мъже време, в което е живяла. Тя минава в нахлуване против викингите и през идващите години изиграва значима роля в завладяването на Дейнлоу, викингското кралство в Англия.
Ан Болейн (ок. 1501/07 - 1536 г.)
Втората брачна половинка на Хенри VIII е основен участник в Английската реформация - поредност от събития, при които Англиканската черква се откъсва от Римокатолическата черква и властта на папата. Хенри желае да анулира брака си с Катерина Арагонска, с цел да може свободно да се ожени за Ан. Когато папа Климент VII отхвърля желанието на Хенри, Хенри стартира отделянето на Англиканската черква от Рим. Ан ще бъде кралица на Англия в продължение на три години и ще роди един от най-великите монарси на страната - Елизабет I, преди да бъде обезглавена за държавна измяна.
Елизабет I (1533-1603 г.) и Катрин Пар (1512-1548 г.)
Кралицата-двественица е една от най-успешните и известни владетелки на Англия. Дъщерята на Хенри VIII и Ан Болейн е последният от монарсите от рода Тюдор. Нейното ръководство (известно като Елизабетинската епоха) продължава 44 години, като възвестява интервал на относителна непоклатимост и стопански разцвет, който дава началото на златен век в региона на проучванията и изкуствата. Тя открива протестантството в Англия и разгромява испанската Армада през 1588 година - една от най-големите военни победи в британската история.
Катрин Пар, последната брачна половинка на Хенри VIII, изиграва значима роля в персоналното обучение на Елизабет, формирайки убежденията и вярванията на бъдещата кралица. Катрин също по този начин оказва помощ да се повлияе на приемането от Хенри на Третия закон за наследството през 1543 година, който възвръща дъщерите му в линията на заместничество. Без Катрин Елизабет може би в никакъв случай нямаше да се възкачи на престола.
Кралица Виктория (1819 - 1901)
Нейното ръководство (известно като Викторианската епоха) продължава 63 години, по-дълго от ръководството на всички нейни прародители, и е интервал на огромни промени в Обединеното кралство. Застанала на престола едвам 18-годишна, Виктория управлява политическата, обществената, културната и индустриалната промяна на страната, както и разширението на Британската империя. Тя се трансформира в най-могъщата жена в света и оказва помощ за възобновяване на репутацията на монархията, която е опетнена от разточителството на чичовците ѝ.
Елизабет II (1926 година - 2022 г.)
Подобно на Виктория и Елизабет I преди нея, от сегашната английска кралица не се е очаквало да ръководи. Когато чичо ѝ крал Едуард VIII абдикира от престола, бащата на Елизабет - Джордж VI - заема най-високото място и слага Елизабет в директната линия на заместничество. Тя се възкачва на престола на 25-годишна възраст и стана най-дълго живелият и най-дълго служилият монарх на Англия.
Политици
Маргарет Тачър (1925 - 2013)
Никой в този лист не разделя мненията по този начин, както Маргарет Тачър. Дали я обичате, или не, Желязната лейди е модернист, като през 1979 година става първата жена министър-председател на Англия и е най-дългогодишният министър-председател на 20-и век - 11 поредни години. С непоколебимия си жанр на управление и политиките, известни като тачеризъм, тя затвърждава мястото си на една от най-доминиращите фигури в актуалната политика.
Автори и учени
Мери Анинг (1799 - 1847)
Със своите открития колекционерът на вкаменелости и палеонтолог Мери Анинг трансформира метода, по който възприемаме нашия свят. Анинг живее в крайморския град Лайм Риджис в Дорсет и прекарва дните си в търсене на по този начин наречените от нея " любопитни предмети " по крайбрежието. Скоро тя осъзнава, че това са вкаменелости, и през живота си прави някои значими открития. Въпреки че няма право да членува в Лондонското геологическо сдружение заради обстоятелството, че е жена, откритията на Анинг оказват голямо въздействие върху научния свят, като водят до значими промени в познанията ни за праисторическия живот, както и за историята на Земята.
Джейн Остин (1775 - 1817)
Известна с шестте си огромни романа, измежду които " Гордост и предубеждения " и " Ема ", Остин спомага за оформянето на литературния свят в днешния му тип. С острото си духовитост и мощните си женски характери книгите на Остин са въодушевили безчет други романи, телевизионни акомодации и филми. Умирайки едвам на 41-годишна възраст, Остин не доживява да види въздействието и наследството, което творбите ѝ ще имат върху английската просвета.
Ада Лавлейс (1815 - 1852)
Единственото законно дете на известния стихотворец лорд Байрон, Ада Лавлейс е наричана първият компютърен програмист в света. Увлечен математик и академик, Ада стартира да работи с Чарлз Бабидж в края на юношеството си. Някои считат Бабидж за " бащата на компютрите ", защото той е изобретил първия машинален компютър, прочут като Analytical Engine. Ада работи с Бабидж и написва логаритъм, който моторът да извършва, с други думи, първата компютърна стратегия в света. Тя също по този начин отбелязва, че компютрите могат да излязат отвън рамките на елементарното изчисление на цифри, като осъществя цялостния им капацитет преди всички останали. Тя умира единствено на 36 години от рак на матката.
Флорънс Найтингейл (1820 - 1910) и Мери Сийкол (1805 - 1881)
Известна като " Дамата с лампата ", Флорънс Найтингейл е забележителният създател на актуалното здравно обслужване. Родена в богато семейство, Найтингейл не се подчинява на упованията и посвещава живота си на специалност, която по това време не се възприема като честна. По време на Кримската война тя усъвършенства нехигиеничните условия във военната болница, в която работи, и обезпечава на бойците качествени грижи. След войната тя основава първото светско учебно заведение за медицински сестри в света. Тя освен трансформира сестринството в уважавана специалност за дамите, само че и в професионална, като трансформира вечно образа на опазването на здравето.
Агата Кристи (1890 - 1976)
Тя е най-продаваният публицист на всички времена, продал към 2 милиарда екземпляра, както и най-превежданият създател на всички времена. Автор на 66 романа, Кристи основава измислените детективи Еркюл Поаро и мис Марпъл. Написала е и " Капан за мишки " - най-дълго играната пиеса в историята на света. По нейните творби са основани повече от 30 кино лентата и безчет телевизионни акомодации.
Розалинд Франклин (1920 - 1958)
Подобно на Лъвлейс, Розалинд Франклин е различен надарен млад академик, който трансформира света на науката вечно, преди да се разболее от рак единствено на 37 години. Като теоретичен помощник в Кралския лицей в Лондон Франклин прави новаторска работа върху рентгеновата дифракция на ДНК. Една от фотосите ѝ довежда до откриването на двойната серпантина на ДНК - изобретение, за което през 1962 година трима други получават Нобелова премия. Без нейната работа в никакъв случай нямаше да бъде реализирано едно от най-големите достижения на науката.
Кралици
Будика (починала към 60 - 61 година сл. Хр.)
Тя е бунтовническа кралица от античното английско келтско племе ицени, която повежда войска против римляните през 60/61 година сл. н. е., осигурявайки си място в учебниците по история като една от най-емблематичните английски владетелки. След като претърпява обществено бичуване и става очевидец на изнасилването на двете си дъщери, Будика събира войска, която унищожава римските замъци в Колчестър, Лондон и Сейнт Олбанс, убивайки сред 70 и 80 000 души. В последна сметка протестът на Будика е сподавен и тя явно се отравя дружно с двете си дъщери.
Æthelflæd - стопанка на мерсианците (ок. 870 - 918 г.)
Най-голямата щерка на Алфред Велики, крал на англосаксонското кралство Уесекс, Æthelflæd оказва помощ в битката против викингите и поставя основите на Англия. След като брачният партньор ѝ умрял, Æthelflæd поела ръководството на кралство Мерсия, трансформирайки се в стопанка на мерсианците - в действителност удивително достижение, като се има поради доминираното от мъже време, в което е живяла. Тя минава в нахлуване против викингите и през идващите години изиграва значима роля в завладяването на Дейнлоу, викингското кралство в Англия.
Ан Болейн (ок. 1501/07 - 1536 г.)
Втората брачна половинка на Хенри VIII е основен участник в Английската реформация - поредност от събития, при които Англиканската черква се откъсва от Римокатолическата черква и властта на папата. Хенри желае да анулира брака си с Катерина Арагонска, с цел да може свободно да се ожени за Ан. Когато папа Климент VII отхвърля желанието на Хенри, Хенри стартира отделянето на Англиканската черква от Рим. Ан ще бъде кралица на Англия в продължение на три години и ще роди един от най-великите монарси на страната - Елизабет I, преди да бъде обезглавена за държавна измяна.
Елизабет I (1533-1603 г.) и Катрин Пар (1512-1548 г.)
Кралицата-двественица е една от най-успешните и известни владетелки на Англия. Дъщерята на Хенри VIII и Ан Болейн е последният от монарсите от рода Тюдор. Нейното ръководство (известно като Елизабетинската епоха) продължава 44 години, като възвестява интервал на относителна непоклатимост и стопански разцвет, който дава началото на златен век в региона на проучванията и изкуствата. Тя открива протестантството в Англия и разгромява испанската Армада през 1588 година - една от най-големите военни победи в британската история.
Катрин Пар, последната брачна половинка на Хенри VIII, изиграва значима роля в персоналното обучение на Елизабет, формирайки убежденията и вярванията на бъдещата кралица. Катрин също по този начин оказва помощ да се повлияе на приемането от Хенри на Третия закон за наследството през 1543 година, който възвръща дъщерите му в линията на заместничество. Без Катрин Елизабет може би в никакъв случай нямаше да се възкачи на престола.
Кралица Виктория (1819 - 1901)
Нейното ръководство (известно като Викторианската епоха) продължава 63 години, по-дълго от ръководството на всички нейни прародители, и е интервал на огромни промени в Обединеното кралство. Застанала на престола едвам 18-годишна, Виктория управлява политическата, обществената, културната и индустриалната промяна на страната, както и разширението на Британската империя. Тя се трансформира в най-могъщата жена в света и оказва помощ за възобновяване на репутацията на монархията, която е опетнена от разточителството на чичовците ѝ.
Елизабет II (1926 година - 2022 г.)
Подобно на Виктория и Елизабет I преди нея, от сегашната английска кралица не се е очаквало да ръководи. Когато чичо ѝ крал Едуард VIII абдикира от престола, бащата на Елизабет - Джордж VI - заема най-високото място и слага Елизабет в директната линия на заместничество. Тя се възкачва на престола на 25-годишна възраст и стана най-дълго живелият и най-дълго служилият монарх на Англия.
Политици
Маргарет Тачър (1925 - 2013)
Никой в този лист не разделя мненията по този начин, както Маргарет Тачър. Дали я обичате, или не, Желязната лейди е модернист, като през 1979 година става първата жена министър-председател на Англия и е най-дългогодишният министър-председател на 20-и век - 11 поредни години. С непоколебимия си жанр на управление и политиките, известни като тачеризъм, тя затвърждава мястото си на една от най-доминиращите фигури в актуалната политика.
Автори и учени
Мери Анинг (1799 - 1847)
Със своите открития колекционерът на вкаменелости и палеонтолог Мери Анинг трансформира метода, по който възприемаме нашия свят. Анинг живее в крайморския град Лайм Риджис в Дорсет и прекарва дните си в търсене на по този начин наречените от нея " любопитни предмети " по крайбрежието. Скоро тя осъзнава, че това са вкаменелости, и през живота си прави някои значими открития. Въпреки че няма право да членува в Лондонското геологическо сдружение заради обстоятелството, че е жена, откритията на Анинг оказват голямо въздействие върху научния свят, като водят до значими промени в познанията ни за праисторическия живот, както и за историята на Земята.
Джейн Остин (1775 - 1817)
Известна с шестте си огромни романа, измежду които " Гордост и предубеждения " и " Ема ", Остин спомага за оформянето на литературния свят в днешния му тип. С острото си духовитост и мощните си женски характери книгите на Остин са въодушевили безчет други романи, телевизионни акомодации и филми. Умирайки едвам на 41-годишна възраст, Остин не доживява да види въздействието и наследството, което творбите ѝ ще имат върху английската просвета.
Ада Лавлейс (1815 - 1852)
Единственото законно дете на известния стихотворец лорд Байрон, Ада Лавлейс е наричана първият компютърен програмист в света. Увлечен математик и академик, Ада стартира да работи с Чарлз Бабидж в края на юношеството си. Някои считат Бабидж за " бащата на компютрите ", защото той е изобретил първия машинален компютър, прочут като Analytical Engine. Ада работи с Бабидж и написва логаритъм, който моторът да извършва, с други думи, първата компютърна стратегия в света. Тя също по този начин отбелязва, че компютрите могат да излязат отвън рамките на елементарното изчисление на цифри, като осъществя цялостния им капацитет преди всички останали. Тя умира единствено на 36 години от рак на матката.
Флорънс Найтингейл (1820 - 1910) и Мери Сийкол (1805 - 1881)
Известна като " Дамата с лампата ", Флорънс Найтингейл е забележителният създател на актуалното здравно обслужване. Родена в богато семейство, Найтингейл не се подчинява на упованията и посвещава живота си на специалност, която по това време не се възприема като честна. По време на Кримската война тя усъвършенства нехигиеничните условия във военната болница, в която работи, и обезпечава на бойците качествени грижи. След войната тя основава първото светско учебно заведение за медицински сестри в света. Тя освен трансформира сестринството в уважавана специалност за дамите, само че и в професионална, като трансформира вечно образа на опазването на здравето.
Агата Кристи (1890 - 1976)
Тя е най-продаваният публицист на всички времена, продал към 2 милиарда екземпляра, както и най-превежданият създател на всички времена. Автор на 66 романа, Кристи основава измислените детективи Еркюл Поаро и мис Марпъл. Написала е и " Капан за мишки " - най-дълго играната пиеса в историята на света. По нейните творби са основани повече от 30 кино лентата и безчет телевизионни акомодации.
Розалинд Франклин (1920 - 1958)
Подобно на Лъвлейс, Розалинд Франклин е различен надарен млад академик, който трансформира света на науката вечно, преди да се разболее от рак единствено на 37 години. Като теоретичен помощник в Кралския лицей в Лондон Франклин прави новаторска работа върху рентгеновата дифракция на ДНК. Една от фотосите ѝ довежда до откриването на двойната серпантина на ДНК - изобретение, за което през 1962 година трима други получават Нобелова премия. Без нейната работа в никакъв случай нямаше да бъде реализирано едно от най-големите достижения на науката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ